Сълзи, Иван Вазов

Навел се здравец над вълните
и те го пръскат с росен прах,
израсъл тъмен бор в скалите —
здрависва пътника от тях;

литна̀ орел над върховете,
потъна скоро в свода син,
обадиха се ековете,
събудени от вик един;

събудиха се и мечтите
за минали и бъдни дни,
избликнаха от гръд сълзите,
обляха тия планини.

No comments:

Post a Comment