Ще минат ешелоните на времето,
в косите ни ще паднат преспи сняг,
събития, ту малки, ту големи
край нас ще бягат в своя бесен бяг.
Земята ще е пак земя. Небето
ще бъде пълно пак със ветрове,
ще блъскат неспокойно вековете
водите си във свойте брегове.
А ние ще сме пръст корава, черна,
безименна земя, безимен прах.
И вий, които идвате на смена,
ще кажете: „Смъртта прибра и тях!“
О, лъжете се! Ние ще живеем!
Епохата ще бъде наша плът!
Ний толкова се борихме за нея,
че победихме и самата смърт.
Какво, че ще изгният наште кости.
Какво, че дъжд кръвта ни ще измий!
Не бяхме тук, епохо, твои гости,
а зидахме те ден и нощ сами.
Затуй ще бъдем тук. Над нас ще никнат
не кръстове, прогнили от дърво,
а фабрики, в които пей челика,
и градове, в които ври живот.
Кръвта пролята в нефт ще се превърне
и пулса ни — могъщ моторен шум.
Повярвайте ни, пак ще се завърнем
във вашите очи, ръце и ум!
No comments:
Post a Comment