1.
Било е сън момчето от сребро,
със синята фуражка и пагоните.
Да разговарям със звезди и котки
причината навярно е във рома.
Не съм живял във двор между дървета
под облаци и залези оранжеви.
За сребърно момче съм взел портрета
на негъра от френски календар.
Бълнувал съм пияни, златни ангели.
Не е валяло, а съм слушал дъжд.
Било е тъмно, а съм виждал залез
и съм целувал не ръце, а стълпове...
От синьото съм съзерцавал сам
очи въображаеми, и устни,
и празни чаши, и сълзи, и танц...
Пиян съм бил, разбирам, бил съм луд.
2.
Не те очаквам вече... Ти ще тръгнеш ли
със слънцето, което си отива.
Нима отново ще залезнеш ти,
без пламъци, без кръв и без сълзи...
Пътувай, угасни във здрача, козирувай на дъжда.
Не те целувам, аз не плача пак, не се усмихвам.
...Въображаем ангел бил си ти - уви!
И ти залязваш.
Но синьото момче не е било,
момче от синя шапка и сребро,
с очи на южен танц,
пияното момче, което шепне отдалече: Саша -
и тая нощ -
...Ах, старият фенер ме водеше към черквата
под нощен хоризонт.
Кубета от мъгла, кубета от луна и зима.
И аз съм паднал на снега
под две очи, студени и безмълвни...
Полиция! Полиция!
Спасете ме от мойте спомени.
Стражар!
Кажи да стане ден...
Но аз ще плача...
Възможно синьото момче да е било.
No comments:
Post a Comment